Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2007 16:38 - Натиск и време ( за Давид )
Автор: cyrix Категория: Други   
Прочетен: 946 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.04.2007 09:56


Натиск и време

 

1 Царе 30:6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

Давид още от най ранна възраст разбра някой неща за живота, а именно че гладките камъни имат по малко проблеми с шлифоването и повече се използват. Но как се получават тези камъчета? Каква е тайната на метаморфозата.

1. Камъче търкаляно и оглаждано от Бога – Давид беше около 16 годишен когато се изправи срещу Голиат и тогава той извоюва първата си победа на бойното поле. Въпреки, че беше на тази възраст той знаеше че за битката му бяха нужни камъчета за прашката и то точно определени камъчета, и къде да ги намери – в потока! Интересно е, че Давид постигна своята победа с 1 камъче, но интересно че Бог ме беше дал още 4 в торбичката! Но как и откъде идваха тези камъчета, как се образуваха, кой ги изработваше, кой ги беше доставил точно на Давид? Бог!

2. Давид като камъче в Божията ръка – Бог беше обещал на Давид, че един ден щи бъде цар, беше помазан от пророк Самуил, а въпреки това беше просто едно овчарче което на пръв поглед няма нищо, никой почти него знае, няма обноски, няма образование и т.н, просто той беше едно младо момче от народа. Така са камъчетата който Давид използва, в началото те са били просто част от някой по-голям камък, той пък от по голям и т.н. Така сме и ние със вас – всеки един от нас е помазан за Цар и Свещенник чрез Христа, чрез осиновлението и изкуплението на кръста, но докато стигнем времето за нашето възцаряване трябва да минем през потока, през водата! Давид трябваше да придобие някой важни характеристики, да научи някой важни уроци в своя живот за да стане камъче което е подходящо да бъде извадено от потока и използвано от Бога

След като стана част от царското семейство Давид имаше възможност да научи много за Бога поради възможността си да се образова, но според мен най ценните уроци който получи не бяха при нозете на някой от левите или свещениците, а там в пустинята сам и отхвърлен къде сам Бог го шлифоваше както намери за добре. След като беше подгонен от Саул, Давид бягаше постоянно, и пак бягаше, и Саул пак го гонеше, 2 пъти Давид имаше възможност да посегне на Божия помазаник но не го направи. Въпреки, че беше отритнат и презиран Давид постоянно търсеше Бога и Бог търсеше Давид, връзката между двамата беше много силна. Така често ще е при нас, нашия път много пъти ще минава през пустинята, през потоци и води, през огъня, през укори и подигравки, и точно в тези места Бог е обещал че с нас ще бъде. Най добрата школа за божия служител е пустинята, защото разбираш колко си преходен и нищожен спрямо стихията, самотата, хорските езици, разбираш че накрая и в началото на всичко е Бог и само близо до него може да получиш това за което копнее душата ти – Божия Мир и Любов! Бог в продължение на години търкаляше Давид, от едно място към друго, от една проверка към друга с цел усъвършенстването му и подготвянето му за това което му е обещано. Предполагам, че много пъти той е питал в молитва Господа защо е този натиск, защо толкова време се забавя изпълнението на обещанието? Поне за мене мога да кажа, че аз съм питал същото и Бог винаги ми е отговарял едно и също – доверието и търпението да се усъвършенстват в мен, както е че много често моето време не е в синхрон неговото.

3. Давид след 2-рата си среща с Саул излезе като пълен победител, това беше славна победа, Саул повече не преследваше Давид, но ... Давид в един момент се ОТЧАЯ! 1 Царе 27:1 „Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка: няма по-добро за мене отколкото да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчая и няма вече да ме търси по всичките предели на Израиля; така ще се отърва от ръката му.” Парадоксално е, че много често след най-големите си победи биваме победени от Сатана. Той откри слабо място на Давид и го използва веднага. Според моите наблюдения върху мен това е също така, точно след време на големи духовни подеми така съм падал, че .... Давид 1 година и 4 месеца пада пред Господа, той нито се допита пряко до Господа нито чу предупреждението на пророк Гад и замина за филистимската земя и стана слуга на филистимския цар Анхус. Той направи компромис, просто реши, че е време сам да се защити въпреки всички духовни истини и опитности, които беше придобил през тези години. Това време на компромис беше време на духовен упадък за Давид, постоянно лъжеше Анхус, че воюва с Израел а в действителност не беше така. Лъжа след лъжа излизаше от Давидовите уста, уж така търсения мир и спокойствие заради който избяга при филистимците все липсваха от него. Често пъти и аз съм правил такива забежки, дори до съвсем скоро бях в една така прибежка в „филистимската земя”, песента и спокойствието, мира с който следвах Христа изчезнаха както мъглата рано сутрин когато слънцето изгрее. Дотам стигнаха нещата, че Анхус като потегли на бой против Израел мислеше да направи Давид свой личен телохранител а неговите хора острието на негова армия! Добрата новина е, че Бог идва време и взима в своите ръце нещата и започва да действа въпреки нас! 1 година и 4 месеца чака Давид да се опомни в Сиклаг, след години го чака 1 година и половина, след като съгреши с Вирсавее. Като един любящ и търпелив баща чака негово дете да се опомни, а ако то не направи това така задвижва нещата, че да дойде човек на себе си. „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава, Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.” Според вас щастлив ли беше Давид след като се върна в Сиклаг и намери всичко изгорено, жените и децата с имота заграбени и откарани в робство? Той беше съкрушен! Не стига това ами и неговите мъже който го бяха последвали започнаха да говорят да го убият, да правят метеж! Какво му остана на Давид? Имаше ли за нещо да се хване? Надежда някаква или алтелнативи? Като след дълъг сън той се пробуди и осъзна, че неговото единствено прибежище е Бог, и че само той е негова подпорка. Последните 8 месеца аз в същото положение, аз се бях отдалечил от Бога и постъпвах както ми дойдеше, докато Бог не реши че е време да се върна при него и започна да действа. Боли понякога когато Бог изобличава, когато понякога и понаплясква, но това е за наше добро и от любов към нас. Давид се укрепи в Бога, и веднага се допита до Господа – „Да преследвам ли?” Бог го насърчи за тази стъпка на вяра, и той тръгна но по пътя изникна ново изпитание – 200 от неговите мъже бяха преуморени и не можеха да продължат напред. Чудесен повод за обезсърчаване не мислите ли? Но, Давид продължи напред! Камъчето което беше той беше вече загладено на това място и той си беше научил урока и победи и не само победи враговете си но утърва всичко плюс плячката на амалика с която той раздели и с тези 200 мъже който изостанаха а и даде подаръци на своите приятели в Юда.

Тук моя разказ за Давид завършва както и моя разказ за мен, защото не знам още дали съм научил своя урок. Искрено се надявам да съм го направил за да мога да премина на следващия, и да не минавам през потока, но това зависи изцяло от мен. Време и натиск. Бог е извън времето, той е създал времето за нас хората, натиска е също в неговата ръка като инструмент, той е майстора-ваятел и само той ще каже кога мога да изляза от потока и да бъда използван. Колкото повече време минава и натиск аз ще ставам това което той желае, но от мен зависи колко бързо и болезнено ще е това време. Колко време ще отнеме да стана готов за Небесното Царство? Не знам. Време и натиск. Избора е през мен, избора е пред теб братко и сестро, избора колко време ще е нужно Бог да ни шлифова в потока на живота? Нека да запомним, че колкото и на нас силно и трудно да ни изглежда всичко то е толкова колкото можем да носим, нито грам повече, нито секунда повече, нито претъркулване повече. Сам Христос мина през този поток за да може да състрадава и разбери всеки един от нас, сам стана едно камъче което се смири и беше използвано от Отец. Филипяни 2: 5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; 6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. 9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; 10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Затова нека сме дръзновени и насърчени да чакаме търпеливо Бог да ни извади от потока и използва за Негова Слава, а след това да можем да кажем с вяра – Тим 4:7 Аз се подвизавах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; 8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

 

25 Март 2007 г.

София, Бачо Киро

17:30 часа

 



Тагове:   Давид,   натиск,


Гласувай:
0



1. val - Дано всички осъзнаваме реалността ...
17.04.2007 09:06
Защото определено Господ ни шлифова, докато станем "съвършено подготвени за всяко добро дело" и израстнем в пълнотата на Христовия характер.

Благодаря ти, приятелю, че сподели това!

Бъди благословен с това да не отслабваш и да не се уморяваш да се подготвяш за Божието Царство!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cyrix
Категория: Други
Прочетен: 144904
Постинги: 49
Коментари: 58
Гласове: 462
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031