Искам да споделя едно нещо което сега ме вълнува, едни мисли който искам да споделя с вас. Става дума за хвалението към Бога! Според мен целта на  хвалението и поклонението не е да промени Бог, а да промени хвалещия. Бог няма да стане по-свят ако цял ден ние стоим и пеем, че той е свят, ако ние казваме че е добър няма да стане по добър. Бог е всеки ден един и същи, вчера, днеска и вовека! Ние хвалим Бога не за да го пременим, или да променим това как той ще подейста, ние хвалим Бога за да се променим ние самите. Когато застанем пред вечноста, пред Небето което е сред нас, когато го хвалиш с цялото сърце вярата започва да расте, вярата и силата на този до теб се усилват. Има нещо прекрасно в това да осетиш, че цялото Небе е надало ухо да чуе точно ти как хвалиш Твореца на цялата вселена! Веднъж докато беше хвалението на една служба в която аз трябваше да проповядвам почуствах, че нещо става в духовния свят, и че целия молитвен дом се изпълни с мир и свято присъствие. Беше вечерна молитвена служба, имаше малко хора, но аз иман чуство че църквата ще се пръсне по шевовете от Божието присъствие, имах чуството че на всяко едно свободно местенце е застанал ангел и пее заедно с нас. Тогава попитах Бог - Колко е далече Гоподи Небесното царство? Отговора ме изненада - Погледни в сърцето си! Да, цялото Небе бе дошло да се поклони на Господа! Мога да ви кажа, че оттогава насам възприемам по различен начин хвалението към Бога! Понякога когато гласа ми е зле и непея добре, духа ми пее отвътре, но и макар тихичко под носле аз хваля Бога.
    Ще ви разкажа един стар пример който ми беше разказан от едни пастир за един друг пастир. Става дума за пастир Джипси от Лондон, може би някой е чувал за него, той  бил съвременник на пастир Муди, Спържан и Мюлер. Та пастир Джипси пеел много лошо. Той имал екип от доста таланливи пастири и презвитири с прекрасни гласове. Един ден един от тях се пошегувал - Пастир Джипси, като започне хвалението, ще ви сложим в една каца и ще я затворим за да не се чува вашия грачещ глас! Пастир Джипси отвърнал - Дори да ме затворите в каца, аз през пропката пак ще пея на моя Господ!
    В Словото има чудни примери за  силата на хвалението, като например случая с цар Йосафат от  2 Летописи 20 глава.  Нека  отдаваме на  Господа  сърцата си по време на хвалението, не само гласа си! А  Бог желае точно сърцето -  Притчи 23:26 Сине мой, дай сърцето си на мене,
И очите ти нека внимават в моите пътища...
    Приканвам който желае да допълни размишленията ми,  защото много обичам да слушам другите, а в последно време май по често другите слушат мен :)         

Пастор Шамбак беше казал:"Дори и жабите хвалят Бог и аз ще пея, независимо дали е добър певец"
В Божието Слово пише:"Истинските поклонници се покланят в Дух и истина"Покланянето ни е в Духа.
Да хвалим Бог с неразделно сърце, да се потопим в Божието присъствие и да бъдем в Божията Слава.
Чрез хвалението влизаме в Божието присъствие, чрез поклонението се потапяме във Божията Слава и оставяме изцяло Бог да действа в нас и чрез нас, за Негова Слава.