Знание, познание, съзнание

Емануил Пенчев

Днес много хора разбират необходимоста от придобиване на знание. За тази цел още от ранно детство училището е задължително за развитието и успеха на човека. Минава през различни нива на обучение и това не е всичко, защото, ако искаш да не изоставаш, трябва да следиш новостите и постижениеята. Отдавна вече компютъра навлезе в нашия бит като една от най-добрите машини за получаване и обработка на информацията. Средствата за масова информация непрекъснато ни осведомяват за ставащото по света, който може да се оприличи на едно село, в което няма тайни.

Въпросът, на който трябва да обърнем сериозно внимание, е:

Откъде получаваме знание? Кой авторитет стой зад него и каква е целта на всичко това?

Разбира се, важно е и нивото на знание; как да го възприемем или отхвърлим – изцяло или частично.

Има три нива на знание:

1. Знание.
2. Познание.
3. Съзнание.

Знанието  е получената информация за някого или нещо, което обогатява нашето виждане за света или за самия теб. Например чуваш прогнозата за времето утре и разбираш, че ще е слънчево. Това ти помага по-добре да си направиш плана за следващия ден, да решиш какво ще облече6, до отделиш време за разходка и т.н.

Така погледнато, знанието е полезно за нашия живот и дейност, но от друга страна, това не е всичко, от което се нуждаем, за да бъдем успешни.

Познанието е знание плюс приложение или практика, в която ти лично си участвал. В Римляни 12:2 се казва „за да познаете от опит, що е Божията воля”.

Пример: Един човек попитал един пастор: „Вярно ли е, че в Библията пише за Исус Христос?” Пасторът отговорил: „Аз всеки ден чета от нея и непрекъснато се споменава за Него”.

Макар познанието да е по-високо от знанието, има още нещо – това е съзнанието.

Съзнанието е познание, вградено или станало част от твоята личност. Това се вижда в Голямата заповед: „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, всичката си душа и всичкия си ум и с всичката си сила” (Марк 12:30).

Пример за това е разбирането, че всеки от нас е човек – това е част от нашето съзнание.

В заключение искам да отбележа, че е добре да знаем за Бога, но е още по-добре да живеем по Неговата воля, а  най-добре е да имаме лично приживяване с Него.