Твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог …

Рут 1:16

 1. „В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята.” – това става около 1330 г. пр. Хр. Времето на съдиите е много бурно, постоянни войни, постоянни възходи и падения за Израел, време на предани Съдий, време на отстъпничество. Съдииите съдеха Израел и когато иваше благочестив съдя Израел беше добре, когато бяха съгрешири след неговата смърт Бог ги наказваше и явно в случая беше точно такъв. Книгата Съдии описва често мрачни събития, кръвопролитни битки, робства, победи, поражения, и на пръв поглед като че ли ни очаква просто нейното продължение. Интересното е да се проследи историята на едно семейство което е в центъра на тази книга и да помислим дали и днес тази история не се повтаря с нас? Но нека внимателно да проследим събитията който са описани там.

2. „И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.”

Елимелех- Бог е Цар Ноемин – Благоугодност Хелеон - Поглъщане Витлеем – Дом на хляб

Елимелех излезе с семейството си от Витлеем и се пресели в моавската земя и ... там умря. Защо замина той? Защото остави Витлеем и го смени с Моав? Защото Бог беше наказал за малко Израел и дойде глад и той сметна, че е добре да замине в чужбина където ще е добре и няма да е в оскъдица. Реши да потърси своето щастие някъде далеч, в земя която беше на враговете на неговия народ, в страна притивна на Бога. И така той тръгна и с него целия му дом за жалост! Понякога и в нашия живот може да се случи това – да имаме оскъдица, да живеем в „Витлеем Ефратов”, в Дома Господен и да имаме недоимак, но причината не е у Бога а в нас. Бог е изпратил както тогава Съдии който да водят неговия народ, да го учат и защитават от вътрешните и външните врагове. Но човека си е човек и прови това което идка плътта му и му е трудно да бъде в лишение, и когато е точно в утеснение започваме най често да търсим задни вратички и спасение с собствени средства. Едно от тези средства е да зяминем за „малко” до Моав. А от къде идваше Моав? Мояв беше син на по-голямата дъщеря на Лот, която забременя от баща си и който винаги е бил враг на Израел! Елимелех предприе една екскурзия до Мояв и Бог видя това и затава беше наказан. След смърта му синовете му станаха глава на семейството и те трябваше да се върнат р родината си, но вместо това се ожениха за моавки и останаха ... завинаги там. Сега Ноемин беше глава на семейството.

3. „След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.” – Греха на Израел беше отмахнат и Той беше посетил людете си и Ноемин поема към дома, към Дома на Хляба!

Тя поема по пътя към дома, с нея виждаме е двете и снахи – Орфа и Рут. Стигнаха до един кръстопът който водеше за Израелската граница и дойде време за ряздяла, време за сърдечни решения, време за определяне! „14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.”

Орфа – Младост, пълна с свежест.

Рут - Приятелство

Орфа беше жена която беше множо жизнена, беше привързана към добрия живот , към приятните моменти и беше много тредно да премине през трудности, тя обичаше лесния живот повече от всичко друго. Тя обичаше много Ноемин, тя я притегляше с силата на любовта, с мойчинското си държание и благост, тя беше спечелила тяхната любов и сърца, та беше и майка, и приятелка. Но младоста иска да вземе своя дял от живота, младоста иска удоволствията повече от любовта, тя не е готова да има проблеми ами постъпва като Елимелех- по пътя на най-малкото съпротивление!

Рут реши да не се връща „при людете си, и при боговете си”, тя беше решила нещо твърдо в своето сърце – „16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.” Това може да го каже един човек пълен с любов, човек с силна воля и твърд дух решен да се изправи среще проблема въпреки проблема който се опитва да го погълне! Ето такъв трябва да е христианина – твърд в решението си да следва Господа, да остави миналото си в Моав, да приеме неговите люде за свой люде, неговя дом на хляб за свой дом!

Псалми 23:4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходяНяма да се уплаша от зло;Защото Ти си с мене;Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Да, ще минаваме през тази долина, но нека не забравяме, че няма да сме съми в тази битка, че меже да сме като овци сред вълци но Великия Пастир е с нас!

Рут остави:

-         Баща, майка, близки, народа си

-         Земята в която беше отраснала, виски любимо досега

-         Вярата си, боговете си

Рут прие без колебание:

-         свекърва си Ноемин за своя майка до край

-         Израел като свой народ, като свое отечество

-         Йеова за свой Бог

Можем ли да бъдем като Рут? Тя е като нас, тя беше езичничка, тя беше една самотна жена, но чрез любовта тя намери и нов дом, нова майка, нов съпруг, нова земя, нов народ. Да ние сме като нея, нямахме нищо, езичници, без отечество, скитници, но Бог ни чакаше в Витлеем и ни прие и показа благост и милост и придобихме Небето за свой Дом, а Христос за наш Господ и Спасител, за наш Младоженец.

Рут обичаше Ноемин точно както Давид обичаше Йонатан. Любовта събира хората, тя гради, тя прощава, тя споява и носи мир и единомислие, милост и верност. Тези две жени са пример за едно скъпоценно приятелсво, за едни правилни взаимотношения между снаха и свекърва точно както трябва да бъдат. Любовта е готова да се жертва, готова е да се лиши от нещо желателно за душата за да помогнеш на нуждаещ, тя не гледа назад!

4. Градация в положението на Рут – Тя не притежаваше нищо, нито пари, нито имоти от който да живеят с Ноемин, тя беше без изход! Но по съвет на Ноемин отиде да събира класове, попадна на нимата на Вооз ( евр. В сила ), придоби блоговолението му, беше поканена на обеда, благословена и говорено насърчително, и накрая стана съпруга на Вооз който може би беше най-богатия човек наоколо! Странно е май? Не, никак даже! Всеки който утвърди сърцето си следва Господа, да събира в началото дори само отделни класове тук и там ще бъде забелязан от Господаря на нивата, ще му бъде говорено милостиво, ще ме показано милост и говерено според сърцето му, ще му бъде казано да „Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета...”. Рут беше неотлъчно от нивите на Вооз до края на жътвата, така и ние трябва да сме до края на жетвата и дойде времето за празнуването.

3:10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати. Орфа щеше да постъпи какта каза Вооз, млодоста търси лесния път, мъдроста проправя път през планината за да минат и други!

Празника за края на жетвата стана и празника на Рут и Вооз! Неке това да стане и нашия празник!

  София, Бачо Киро 18.11.2007 г. вечер

Приятелче, нямам какво друго да кажа - наистина Бог те е помазал, дал ти е дар, с който да служиш. Бъди благословен и прославяй Бога във всичко.

Тази проповед ми припомни много неща, които Бог ми бе говорил преди време - точно на времето, за да продължа напред.

Усмихнати и мирни дни от мен!

Чудесен и много поучителен пост.Наистина съм чела историята на Рут и Ноемин но през погледа на твоя коментар поуката която си извлякох е още по ценна!
Поздрав!

Бог с Вас!