СВЯТ, СВЯТ, СВЯТ

Исая 6:1-13

В книгата на пророк Исая 6:1-8 четем следния удивителен разказ:

1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. 2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. 3 И викаха един към друг, казвайки: -
Свят, свят, свят Господ на Силите!
Славата Му пълни цялата земя.
4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.
5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите. 6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара. 7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.
8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

Исая е живял в Ерусалим през VIII в. пр. Хр. В тази шеста глава от неговата книга той описва своята среща с Бога, която се случва около 740 г. пр. Хр. Неговото пророческо служение продължава повече от 40 години по времето на царете Озия, Йотам, Ахаз и Езекия.

По време на това видение си Исая обръща погледа си в три посоки:

-  Към Бога (ст.1-4)

-  Към себе си (ст.5-7)

-  Към служението си (ст.8-13)

Нека тази сутрин и ние да погледнем в същите три посоки. Нека Бог да ни даде откровение за неговата святост. Нека да пригледаме отново нашето духовно състояние и нека да се замислим дали и как изпълняваме нашето служение.

БОГ Е СВЯТ, СВЯТ, СВЯТ

Това, което изпъква в първите четири стиха е, че Бог е свят. То се повтаря три пъти, като че ли за да се подчертае с три дебели черти. Ако в Библията за Бог се каже нещо веднъж, това е достатъчно за да бъде утвърдено. Ако се каже два пъти, значи е подчертано. Но ако е казано три пъти, значи е от първостепенна важност. Никъде в Библията не се казва, че Бог е любов, любов, любов или правда, правда, правда, но на две места се казва, че Той е свят, свят, свят (Исая 6:3; Откровение 4:8).

"Свят", на еврейски "кадош", означава уникален, отделен от общото и обикновеното, отделен от създанието и отделен от греха. Какво е уникалното за Бога в този пасаж?

Първо, пророк Исая вижда видението "в годината, когато умря цар Озия". Цар Озия управлява от 792 до 740 г. пр. Хр. - цели 52 години. Това е едно дълго управление, но все пак на края цар Озия умря. Защо? Защото беше простосмъртен, защото беше само човек. Тогава може би Исая отиде да се моли и да търси утеха в храма. Там той научи, че ако и неговия земен цар да е умрял, то неговия Небесен цар продължава да живее. Господ не е мъртъв. Той все още седи на своя трон (ст.5)!

очите ми видяха Царя, Господа на Силите

За разлика от човека, Бог е свят - той не зависи от времето, безсмъртен и вечен е. Ние всички сме обикновени, обречени на смърт, но не и Бог. Защо? Защото Той е свят.

Второ, от какво умря цар Озия? От проказа. Тя дойде върху него като проклятие поради това, че той се разгневи на свещениците, които се опитаха да го спрат от безумното му желание да кади на Господа - служение, което беше прерогатив или запазено само за свещениците (2 Летописи 26:16-21). Проказата е символ на греха. В Бога обаче няма грях. Той не е грешен - свят е.

Трето, когато Исая видя Господа, той забеляза, че Той е "седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълват храма". Тук става въпрос за необхватността на Бог. Той не може да се побере в Соломоновия храм. Там могат да се побере само част от полите на дрехата Му. Това ни напомня за безкрайността на Бог по отношение на пространството. Той е необятен. Всичко в този свят е в Него. Аз не зная как, но в Исая 66:1 се казва:

1 Така казва Господ:
Небето Ми е престол,
И земята е Мое подножие;
Какъв дом искате да построите за Мене?
И какво ще бъде мястото на Моя покой?

По отношение на времето - Бог е вечен; по отношение на греха - Бог е безгрешен; по отношение на пространството - Бог е необятен.

Четвъртата особеност на Исаевото видение за Бога е, че над него той вижда серафимите. Думата "серафими" произлиза от думата "сераф", която означава "огнен". С други думи Исая вижда "огнените". Това е единственото място във Библията, в което се говори за "серафими". Забележете, че всеки от тях "имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше". Бог е толкова славен, че дори тези огнени и светли създания трябваше да използват четири от крилата си за да се скриват от Божията Слава, докато му се покланят. Един към друг те викат казвайки:

Свет, свет, свет Господ на Силите!
Славата Му пълни цялата земя.

Защо "свят, свят, свят"? Защото това е самата същност на Бога. По отношение на времето - той е вечен; по отношение на греха - в Него няма грях; по отношение на пространството - Той е необятен; по отношение на поклонението - Той е достоен за хвала. Святостта е основния Божий атрибут. Тя е това, което прави Бог да бъде Бог.

Исая вижда Бог да седи "на висок и издигнат престол". Тази особеност ни говори за Неговото достойнство. Интересно, че в Исая 52:13 подобни думи са използвани за Божия служител, който е преобраз на Христос:

13 Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

От този паралел можем да заключим, че Исус Христос е Бог. Той е същият "свят, свят, свят".

ЧОВЕК ИМА НУЖДА ОТ ОПРОЩЕНИЕ И ОСВЕЩЕНИЕ

След като вижда Бога, Исая отправя поглед и към себе си:

5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

Несъмнено Исая е бил доста по-морален от своите съвременници. Сравнен с тях, той е изглеждал чист, но когато сравнява себе си с Бога, той се вижда като нечист. Нечистите устни говорят за нечисто сърце. А нечистото сърце е грешно сърце. Когато в светлината на Божията слава Исая поглежда към себе си и съгражданите си, той не вижда нищо друго освен грях, грях, грях. В предната, пета глава, той шест пъти произнася "горко":

·   Горко на ненаситните сребролюбци и скъперниците (ст.8):

8 Горко на ония, които прибавят къща на къща,
И събират нива с нива, докато не остане място,
И вие си направите да живеете сами всред земята!

·    Горко на пияниците (ст.11):

11 Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие,
Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

·    Горко на лъжците (ст.18):

18 Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи

·    Горко на извратените, които се опитват да подменят утвърдените Божии ценности (ст.20):

20 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло;

·     Горко на гордите и самоуверените (ст.21):

21 Горко на ония, които са мъдри в своите очи,
И които са разумни пред себе си!

·   Горко на корумпираните и на онези, които приемат подкупи за да изкривяват правосъдието (ст.22-23):

22 Горко на ония, които са юнаци да пият вино,
И силни да подправят спиртно питие, -
23 Които за дарове оправдават беззаконника -
И отнемат от праведника правото му!

Но сега виждаме, че Исая произнася горко и върху самия себе си. Дори той, божият пророк е с "нечисти устни".

Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни

Това ни напомня думите на ап. Павел от Римляни 3:23:

всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога

Днес много хора отказват да приемат благовестието и да се спасят, просто защото не желаят да признаят греха си и да прозрат нуждата си от спасение. Исая не беше крал, не беше убивал, живееше порядъчно и въпреки това каза "горко ми"! Ние можем да сме самоуверени и да си мислим, че сме велики, но единствено на фона на Божията святост можем да прозрем собственото си нищожество и ограниченост. Спомнете си какво каза Петър, когато след чудесния улов на риба осъзна, че стои в Божието присъствие (Лука 5:8).

8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

Петър видя един, който е "свят, свят, свят" и неговата реакция беше същата като тази на Исая. Само в светлината на Божието присъствие, ние можем да осъзнаем греха си. Точно затова трябва да се молим Бог да отвори духовните ни очи за да Го видим. И тогава ще осъзнаем, че поради греха си ние сме загубени. Освен ако... Освен ако Бог не ни очисти и освети (Исая 6:6-7).

6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара. 7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

Огненият серафим донесе в ръката си светещ до червено въглен и го допря до устните на Исая. Той не усети болка, понеже всичко, което се случваше в този момент беше свръхестествено. Въгленът беше взет от олтара за всеизгарянето. Той беше мястото където свещениците принасяха в жертва животни за греховете на народа. Този въглен беше докоснат от две неща - кръв и огън. Кръвта говори за очистването от греха, защото без проливането на кръв, няма прощение (Евреи 9:22), а огъня говори за изгаряне на нечистотата и за пречистване. Когато Бог ни спасява, какво прави той? Оправдава ни чрез кръвта на Своя Единороден Син и след това започва да изработва Неговия характер в нас чрез освещаващото действие на Святия Дух.

Нека тази сутрин Исус Христос да се докосне до нас със своята прободена десница и да ни опрости заради пролятата на Голгота заветна кръв! Нека Святият Дух да изхвърли от нас мръсотията и шлаката на греха и да ни обнови като изгради в нас съвършения образ на нашия Господ Исус Христос!

БОГ НИ ПРИЗОВАВА ДА БЪДЕМ НЕГОВИ СЛУЖИТЕЛИ

Третата част от видението на Исая е свързана с неговото служение. Когато Бог потърси пратеник, който да изпълни волята Му, Исая с готовност прие Божието поръчение (ст.8):

8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

Бог има план, но Той се нуждае от изпълнители, които да го осъществят. Бог има послание, но той се нуждае от вестители, които да го занесат. В Евангелието според Матей 9:37-38 Господ Исус казва:

37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Исая беше променен от видението за Божията святост и сега той искаше същата промяна за своите сънародници. По-нататък в своята книга когато говори за Бог, той го нарича "Светият Израилев". Срещата му с Господа беше повече от един отминаващ момент. Той искаше това, което предизвика промяна у него да промени и хората всред които той живееше.

Тази сутрин Божият въпрос към нас е същият: "Кой ще ми се посвети? Кой ще изпълни волята ми? Кого да пратя? Кой ще отиде за Нас?" Какво ни пречи да кажем "Ето ме, изпрати мене." Какво ни пречи да започнем да работим за Бог? Какво ни пречи да отидем и да кажем на другите за Исус? Не сме ли видели славата Му? Не сме ли опитали любовта му? Не е ли простил греховете ни?

В Йоан 1:14 се казва:

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Във 2 Коринтяни 4:6 ап. Павел казва:

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

Ако сме повярвали в Исус, ние сме видели Божията слава, защото, както се казва в 1 Коринтяни 2:8, Той е "Господа на Славата"! Ако сме повярвали в Исус ние сме опитали Божията любов. Ако сме повярвали в Исус, нашите грехове са били простени. Ако сме повярвали в Исус, ние сме били изпълнени със Святия Дух! Тогава нищо не би трябвало да ни попречи да кажем: "Ето ме, изпрати мене."

Нашето служение може и да не е толкова успешно от човешка гледна точка. Но такова беше и Исаевото. Въпреки, че беше Божий пророк, Бог го предупреди, че посланието му няма да срещне добър отклик (ст.9-10):

9 И рече: -
Иди кажи на тия люде:
С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете,
И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде,
И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им,
Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си,
И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Това е юдейски идиом при който крайната реакция или резултат от нещо се описва като първоначално намерение. Бог не възнамерява да спре хората да се покаят. Напротив, Той изпраща Исая с изричното намерение да ги избави от идещия съд. Но когато те го чуват, запушват ушите си и отказват да действат.

11 Тогава рекох: Господи, до кога?
И Той отговори:
Докато запустеят градовете та да няма жител,
И къщите та да няма човек,
И страната да запустее съвсем, -
12 Докато отдалечи Господ човеците,
И напуснатите места всред земята бъдат много.

Това е пророческо описание на Вавилонския плен.

13 Но още ще остане в нея една десета част,
И тя ще бъде погризена;
Но както на теревинта и дъба
Пънът им остава, когато се отсекат,
Така светият род ще бъде пъна й.

Исая трябваше да служи на народ, който щеше да отиде в плен. И все пак една десета част щеше да остане като Божий остатък и светият род щеше да бъде продължен. Онези, които преживяваха всичко това щяха да се утешават с Исаевите пророчества за идващия Месия.

Когато Исая говореше Божиите думи на народа си, това закорави сърцата им, защото те отказаха да откликнат. Това обаче не отклони Исая от изпълнението на служението му. И в това той е пример за нас. В Евангелието според Йоан 4:35-38 Исус каза:

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

В онзи самарийски град, който се казваше Сихар мнозина повярваха в Исус (Йоан 4:39). Има времена на съживление когато жътвата от спасени души е голяма. Но има и времена на сеитба и поливане, които са не по-малко важни за жътвата. Исая живееше в едно такова време. Може би и ние живеем в такова време. Но трябва да бъдем уверени, че както за пророка, така и за нас: "в Господа трудът ни не е напразен" (1 Коринтяни 15:58). Нека да бъдем верни на Бога и призванието си. Нека бъдем свидетели за Христос и Божието благовестие! И тогава можем да бъдем сигурни, че дори и в момента да не се радваме на добър отклик, един ден ще се зарадваме заедно с онези, които ще влязат в наследството на нашия труд! И радостта ни никой няма да отнеме!

 

Това , което ни идентифицира като последователи на Исус е любовта , която проявяваме в живота си и благовестието на добрата новина за Царството!
Статията ти е много поучителна и примера на Исая е добър за нас.Да сме работници на божията нива и да говорим на другите е най- доброто което можем да дадем в лужба на Бога.Личноо аз като Свидетел на Йехова давам свидетелство както в официална служба , така и неофициално , като използувам различни поводи да говоря и споделям за надеждата , която имам за Божието царство.Поздрав