Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2008 21:17 - ЗАВЕТНАТА МИЛОСТ
Автор: cyrix Категория: Други   
Прочетен: 1607 Коментари: 0 Гласове:
2



ЗАВЕТНАТА МИЛОСТ
2 Царе 9:1-13

Тази историята започва така:

 

1 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

Господ вече беше успокоил Давид от всичките му неприятели и го беше утвърдил за цар над Израил. Точно по това време на пръв поглед "ни в клин - ни в ръкав" Давид решава да издири останал ли е някой от Сауловия дом за да му покаже Божия милост. Той задава въпроса: "Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Йонатан?"

ЗАВЕТЪТ МЕЖДУ ДАВИД И ЙОНАТАН

Защо Давид зададе този въпрос? Защо искаше да направи добро на хора от семейството на Саул, който толкова дълго го беше преследвал с желание да го убие? Това не беше нещо много естествено, защото всеки Саулов родственик би бил една заплаха за престола на Давид. Малко преди тази история ние четем затова как израилевият военачалник Авенир беше взел Исвостей и го беше направил цар над Израил, докато Давид царуваше над Юда в Хеврон. Това доведе до спречквания между Авенир и Давидовите военачалници, докато накрая Авенир се разочарова от Исвостей и обърна целия Израил към Давид, въпреки, че не можа да се порадва на делото си, защото междувременно беше убит от Йоав без знанието на цар Давид. Независимо от всичко, Давид търсеше някой оцелял от Сауловия дом, за да му покаже милост. Защо? Защото той беше сключил завет с Йонатан. В 1 Царе 18:1-4 четем:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. 2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. 4 Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

Йонатан беше направил завет с Давид. Този завет беше завет на приятелство и почиваше на любовта помежду им. Като белег на завета Йонатан съблече мантията си и облече с нея Давид, даде му още и меча си и лъка си и пояса си. С този жест той му каза: "Моята власт е твоя власт, моята сила е твоя сила, твоите неприятели са мои неприятели. Аз съм твой и ти си мой."

Нещо повече, по-нататък във 2 Царе 20:14-15 четем, че Давид и Йонатан подновиха завета си, и това вече не беше завет само между тях, а завет, който включваше и поколенията им. По онова време Давид и Йонатан се срещнаха тайно и разговаряха за съмненията, които Давид имаше, че цар Саул, бащата на Йонатан е решил в сърцето си да убие Давид. Тогава Давид помоли Йонатан "да му покаже милост" и да провери как ще реагира баща му, ако Йонатан му каже, че Давид е поискал позволение от него да отиде на годишната семейна жертва на бащиния си дом във Витлеем (1 Царе 20:4-9). Саул, разбира се, реагира гневно и се дотолкова се ядоса на Йонатан и на неговата подкрепа към Давид, че в яда си хвърли копието си по него. По това Давид и Йонатан разбраха, че Саул е решил в сърцето си да убие Давид. Но преди това, Давид разговаряше с Йонатан, в размяна на поисканата от него милост, Йонатан помоли Давид за нещо още по-голямо:

14 И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна, 15 но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели. 16 И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели! 17 И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

Ето защо Давид търсеше някой от Сауловия дом за да му покаже милост - защото се беше заклел пред Йонатан, че дори и след като Йонатан умре, Той "до века" няма да престава да показва милост на Йонатановия дом. Тогава намериха един от Сауловите слуги, който би могъл да знае оживял ли е някой от Сауловия дом.

ПОВРЕДЕН В НОЗЕТЕ

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е. 3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Йонатанов син, повреден в нозете.

Оказа се, че от Сауловите наследници е останал само един жив човек, и то недъгав. Каква бе причината Мемфивостей (защото така се казваше този Йонатанов син) да бъде "повреден в нозете"? Причината беше страх от смъртта. Във 2 Царе 4:4 четем как той беше осакатен:

4 А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

Мемфивостей беше на пет годинки, когато Саул и Йонатан загинаха в битка с филистимците на хълма Гелвуе (1 Царе 31:1-6). Вестта за тази трагедия беше бързо разнесена от бягащите от бойното поле израилтяни. В стремежа си да бяга през глава на по-сигурно място дойката на Мемфивостей го изтърва. Когато пада, той се удря толкова тежко, че в резултат от травмата окуцява и с двете си крачета и остава недъгав до края на живота си.

Още повече, твърде е възможно дойката на Мемфивостей да е бягала не само от филистимците, а понеже е се е бояла от това, че след смъртта на Саул, Давид ще се възкачи на трона, а Сауловите наследници ще бъдат убити. В тази паника и суматоха тя изтърва Мемфивостей и го осакатява. Премества се с него в Лодавар.

Представете си как е израснал Мемфивостей - прокуден, настройван против Давид, като че ли той е виновен за недъга му. Може би през всичките тези години дойката му му е повтаряла: "Причината да живееш в този джендем е Давид. Причината да бъдеш сакат е Давид. Давид ти направи всичко това." И така Мемфивостей е израснал мразейки и боейки се от Давид и дома му. Възможно е също така той да не е знаел за завета, който е бил сключен между Давид и баща му Йонатан.

Не ви ли напомня всичко това на нашите взаимоотношения с Бога. Както Мемфивостей е "повреден в нозете", така и ние сме осакатени от греха. Даже, дявола често използва нещастията в живота ни, за да ни каже: "Бог ти направи всичко това. Бог е виновен затова, че не можеш да станеш от земята. Бог е виновен затова, че семейството ти се разпада. Бог е виновен за бедността в която живееш. Бог е виновен за войните и природните бедствия по света." И не знаейки истината, ние можем да повярваме на лъжите на дявола, ако не знаем за завета, който Сина е сключил с Бог Отец преди дори да се родим.

Въпреки това, както Давид пожалва Мемфивостей заради завета си с Йонатан и пожелава "да му покаже милост", така и Бог ни приема по благодат и ни кани на Неговата трапеза заради Новия Завет, чийто посредник е Христос.

4 И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

За щастие Мемфивостей не остана в тъмнина и невежество завинаги. Давид запита Сауловия слуга Сива: "Къде е Мемфивостей?" Инициативата за намирането на Мемфивостей беше негова. По същия начин Бог търси и нас. Ние сме грешници, прокудени в изгнание, и първата стъпка за намирането ни е направено от Бога.

Лодавар е град в Галаад, на изток от Йордан, недалеч от Маханаим, бившата щаб-квартира на Исвостей (2 Царе 2:8-9). Името "Лодавар" означава "няма паша". Точното му местоположение е неизвестно, но се счита че се е намирал на мястото на модерния Ум ед Дабар, на около 16 км югоизточно от Галилейското езеро. В Лодавар Мемфивостей явно се е оженил, защото по времето, когато Давид го повиква, той вече е имал син, който се е казвал Миха (2 Царе 2:12).

5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

Представяте ли си как се е почувствал Мемфивостей когато Давидовите слуги идват да го вземат от Лодавар. Може би в първия момент се е изплашил за живота си и си е помислил, че сигурно Давид го търси за да убие и по този начини да унищожи и последния възможен претендент за трона си. Така е и с невежия грешник. Първоначално той не осъзнава, че когато Исус идва и го открива, то е за да го вземе от тъмнината на този свят и да го ескортира до славната светлина на Божието царство.

НЕ БОЙ СЕ, ЗАЩОТО НЕПРЕМЕННО ЩЕ ТИ ПОКАЖА БЛАГОСТ!

Давидовите слуги вземат Мемфивостей и го завеждат пред царя:

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

Забележете, че в този стих Мемфивостей е наречен "Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син". Въпреки, че беше сакат, Мемфивостей беше внук на първия израилев цар. В древността, когато дадена царска династия се смени, общо срещана практика беше царят, от новата династия незабавно да избие всички членове на старата династия. Без съмнение Мемфивостей знаеше какво се беше случило с чичо му Исвостей (2 Царе 4:5-8). Той беше убит и обезглавен от двама от пълководците си, които се казваха Рихав и Ваана. Те занесоха главата на своя цар на Давид, но Давид беше възмутен от тяхната подлост и насилие и заповяда те да бъдат убити (2 Царе 4:6-12). Естествено беше Мемфивостей да се страхува за живота си. Когато влезе в Давидовото присъствие, той падна на лицето си в поклон пред него. Може би изглеждаше посърнал и уплашен. Затова Давид го нарече по име: "Мемфивостее?!" Не се ли радвате, че Давид го нарече по име? По този начин той искаше да го успокои и да го предразположи. По същия начин и нашия небесен Пастир "вика своите овце по име и ги извежда" (Йоан 10:3). Мемфивостей отговори смирено като потвърди покорството си към Давид: "Ето слугата ти.".

7 И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саул; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

Това изречение е ключово в цялата глава. Давид уверява Мемфивостей в своята добронамереност към него. Той му обещава:

·                               "благост" - заради завета си с баща му Йонатан;

·                               възстановяване - възвръщане на собствеността върху бившите наследствени земи на дядо му Саул;

·                               И общение - право винаги да се храни на Давидовата трапеза.

Всичко това е поради завета. Защото след смъртта на Йонатан, заветът между Давид и Йонатан преминава в завет между Давид и сина на Йонатан, Мемфивостей.

Какво неочаквано благословение! Мемфивостей получава всичките земи на Саул, а те въобще не бяха малко. И в допълнение е въздигнат до позицията на царедворец, който има право да се храни на царската трапеза и да има свободен достъп до царя. Не прави ли Бог същото и за нас? Заради Исус Той ни показва благостта Си. Възвръща ни всичко, което нашия праотец Адам загуби чрез греха си и ни дава вечен живот и изобилно общение на Неговата трапеза, заради Завета Му с Исус Христос.

Давид знаеше, че Мемфивостей не би могъл да му се отблагодари по никакъв начин. Мемфивостей беше беден и не можеше да предложи нищо на царя. Той дори не би могъл да му бъде и добър слуга, понеже и двата му крака бяха увредени. Мемфивостей е точно като нас когато ние идваме при Исус. Какво можем да Му предложим? Нищо. Цялата ни правда пред него е като мръсни дрипи. Въпреки това заради жертвата на Христос, Бог ни показва милост.

УМРЯЛО КУЧЕ ИЛИ БОЖИЙ СИН?

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

Не мислите ли, че когато Мемфивостей е чул Давидовите планове за него, просто е зинал от изненада. Може би е продължавал да си мисли: "Това не би могло да бъде истина. Твърде хубаво е, за да ми се случва. Всичко, което бях чувал за Давид беше, че той убива всеки и търси да убие и мен. А сега той ми възстановява всичко изгубено и ме кани да бъда постоянен гост на царската трапеза." Със сигурност Мемфивостей е бил поразен от Давидовата доброта и щедрост.

Забележете, че Давид напълно пренебрегна думите, които Мемфивостей каза за себе си, а именно, че е "умряло куче". Няма нищо лошо в това да осъзнаем, че пред Бога ние сме нищо. Но, ако постоянно обикаляме насам натам и повтаряме че сме едни окаяни грешни червеи, които се валят в тинята, това едва ли би доставили удоволствие на Бога. Ако непрекъснато повтаряме, че не заслужаваме това, което ни дава Той, Бог би отвърнал ушите си от нас. Да бъдем като Мемфивостей и да се възприемаме като "умрели кучета", когато сме изкупени с Божията милости и сме Божии деца - това е неблагодарност, това е неверие. Защото ние може и да не сме били нищо преди да бъдем осиновени от Бога, но от момента в който преминем през вратата на царството Му, ние ставаме Божии праведници, царство от свещеници и светии.

НЕ САМО НАСЛЕДСТВО, НО И СЛУГИ

9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти. 10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги). 11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти.

Не само, че Давид възвърна на Мемфивостей Сауловите земи, но също уреди нещата така, че на него да не му се налага даже да ги работи. Даде му не само земя, но и тридесет и шест слуги, които да му я работят - Сива, петнадесетте му сина и двадесет допълнителни помощници. Сива беше настойник над Сауловата собственост. Сега, той щеше да се грижи за възстановената собственост на внука на бившия си господар. Така на Мемфивостей не му се налагаше да прави нищо освен да бъде добър настойник на реколтата.

Когато ние повярвахме в Бога, Той не само ни възстанови всичко, което Сатана беше откраднал от Адам чрез греха. Той ни даде и ангелите, които да ни служат. В Евреи 1:14 за тях се казва:

14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Ангелите може да са по-големи, по-силни и по-интелигентни от нас, може да са съществували по-дълго, но ние сме Божии Синове, наследници на Бога и сънаследници с Христос (Римляни 8:17). Ето защо Бог е наредил така, че ангелите да ни слугуват и да ни помагат за осъществяването на Божиите цели.

НА ЦАРЕВАТА ТРАПЕЗА

А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове. 12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея. 13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

От първото до последното споменаване на Мемфивостей за него се казва, че той е куцал и с двата си крака. Това, разбира се, не е символ на божествено изцеление. По скоро тази особеност подчертава факта, че Мемфивостей не стигна до двореца благодарение на собствените си крака или със собствени сили. Той беше "взет" и доведен от къщата на Махир Амииловия син в Лодавар поради сключения завет между Давид и Йонатан.

Както Мемфивостей се спъна и падна, и ние всички се спънахме и паднахме в греха. И въпреки това, независимо от нашето падение за нас има запазено място на Божията трапеза. Забелязали ли сте, че когато човек седи около масата, той не може да види краката си. Така и Божията трапеза скрива всичките ни недостатъци, грешки и провали. Кръвта на Исус Христос, Божия Син непрестанно ни очиства от всеки грях (1 Йоаново 1:7).

Понякога ние може би прекъсваме общението си Бога за седмица, месец или дори години. И понеже тогава ние отпадаме, започваме да слушаме дявола, който ни пробутва лъжите си, като ни казва: "Ти никога повече няма да имаш това общение с Бога, което имаше преди. Ти повече не можеш да се ползваш от завета, който си сключил с Бога." Така дяволът ни изпраща отново в духовно изгнание. Но аз искам да ви кажа, че Божията трапеза продължава да бъде сложена и нашето място на нея продължава да се пази. Единственото нещо, което трябва да направим, за да седнем на нея е да влезем през вратата на 1 Йоаново 1:9:

9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

След това ние можем да седнем на трапезата точно до Исус, понеже не поради нашите дела ние имаме достъп до нея. Ние влизаме в Божието присъствие само поради Завета между Господ Исус Христос и Бог Отец. Новия Завет е сключен именно между Тях и затова е вечен и нерушим.

Заветите са толкова силни, колкото е силата на най-слабата страна в тях. Тъй като поради греха ние имаме "повредени нозе", Бог не можеше да сключи завет с нас. Трябваше да намери някой, който е съвършен и без недостатък. Затова Той влезе в завет с Господ Исус Христос. Те и двамата са непроменими и неизменими. Затова и Новия Завет е непоклатим. Както Мемфивостей влезе в завет, който беше вече сключен между Давид и Йонатан, така и ние влизаме в завет, който е вече сключен между Отец и Сина. И можем да бъдем насърчени, защото този завет е неотменим. Затова, нека бъдем благодарни и винаги да идваме на трапезата, която Бог е сложил пред нас. Няма нищо по-сладко от общението с нашия Небесен Баща.

 



Тагове:   милост,


Гласувай:
2



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cyrix
Категория: Други
Прочетен: 144902
Постинги: 49
Коментари: 58
Гласове: 462
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031