Един истински цар и мъж по сърцето на Бога!
2 Царе 15:13-37 ст.


    1. Време за жетва на това което си посял! – В нашия живот на христиани понякога ни се случват някой неща, неща който са много тежки за носене и обяснения. На глед нищо от това което идва до нас не би трябвало да идва до нас, мислим че е грешно доставена пратка и се питаме „Защо Господи?”, търсим и нямаме отговор. Но отговор винаги има, винаги има причинно следствени връзки в нашия живот, но ние християните имаме едно предимство пред останалите – ползваме се с Божията милост. Винаги всеки един от нас трябва когато му се случва нещо да си задава следния въпрос – Някой сее ли (може да сме ме ние или в нас), или аз или някой друг жъне? Лесно е да кажеш на ближния – Ето ти сега жънеш!, преди да се даде това мнение по добре е да си зададе всеки един от нас въпроса – Какво аз съм посял? Давид години по рано от описания ден пося блудство, убийство и лъжа, и беше ударил часа да събере жетвата си в пълнота, тя беше започнала с смърта на първото му дете от Витсавее и сега беше колуминацията. Покаял ли се беше Давид? Поискал ли беше прошка? Беше се покаял и му беше простено, но греха все пак трябва да бъде наказан. Греховете се опрощават и в крайната сметка ги няма, но въпреки всичко греха изисква да бъде наказан! Всеки от нас би погинал безвреме ако небеше Бог твърде милостив и твърде търпелив. Наказанието от Бога не му е целта да ни довърши и смаже, неговата цел е да накаже греха в нас и да се усъвършенстваме и повече да не го допускаме, да пазим чисти нашите тела, умове и сърца.
    2. Удар под кръста! – Авесалом беше син на Давид, и като такъв трябваше да го обича и подкрепя, а вместо това той се вдигна на бунт и подмами сърцата на Израйлевите мъже да го последват в тази лудост и грях. Какво използва този нечестив син против баща си?
А) уби по-големия си брат Амнон като използва претекста, че отмъщава за сестра си Тамар. Авесалом се надяваше така да мине в по-челни позиций за наследяването на трона. Същото прави и платта в нас – кара ни, нашепва ни да действаме дръзко и на момента без да чакаме Господа.
Б) Авесалом избяга при амонците
В) Авесалом действаше с ласкателства и доста подмолно работеше.
Давид беше изненадан от своя син, той беше военен мъж и беше подготвен за война навън но не и за война отвътре. Това е любим похват на Сатана да разделя и да владее, затова трябва да сме много внимателни към всичко което идва към нас и от нас! Авесалом беше син на Давид, Ахитофел беше личния съвтник на Давид, преди години пък Михала презря Давид въпреки че му беше жена, Юда беше ученик на Исус. Често ние ще бъде изправено не срещу заплаха отвън, а от метежи вътре в наще сърца. Авесаломовия бунт си беше наказание за Давид и той много добре знаеше това, но също така знаеше, че Бог освен наказание показва и милост и дава избавление и победа в наказанието! Никога няма да ни дойде нещо повече от това което можеш да понесеш, друг е въпроса дали искаи да го понесеш!
    3. Потока Кедрон –
„Бурен” или „Пороен” – Йоана 18:1
„Покрит с тъмнина или много черен” 2 Царе 15:23
„30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.” Сега разбира ме ли коя е тази долина на мрачката сянка за която се пише в Псалмите? Точно там където минаваше Давид а по късно и Христос Кедрон е с много дълбоко корито и е сенчесто място. В този поток се изливаше част от канализацията на Йерусалим, кръвта на жертвените животни, можем да си представи каква живописна картинка е бил потока Кедрон. Не е насърчително и разтоварващо преживяване неговото преминаване, нито Давид се радваше нито Христос, той беше една тъжна спирка преди същинската част, един вид междинно ниво за последна проверка дали си готов са същинската част.
Иоана 15:20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.” Ние сме Християни т.е. Хора който следват Христос нали?
1 Петрово 4:12 Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; 13 но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. 14 Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].” Значи излиза че е в реда на нещата и на нас да се случват такива неща! Разликата е обаче как преминаваме потока Кедрон – можем да го приминем като Давид и Исус с молитва и уповане в Бога, или да го преминем с роптание и бунт в сърцето. Избора е пред всеки един от нас! В края на тази случка Давид беше пак цар на Израел, Исус се възнесе в Небето в славата си и получил власт и сила над всичко и всеки, ами ние къде сме? Цар Давид беше се навел ниско, беше се смирил, плачеше, в вретище съкрушено сърце, бос и с шепа хора около него,Исус беше само с 11 ученика, плачеше и страдаше.
    4. Верните мъже на Давида – Давид изкачваше хълма Мория с своето семейство и само 600 мъже около него, но тези мъже не бяжа кой и да са - те баха ВЕРНИТЕ МЪЖЕ НА ДАВИД! Повечето от тях бяха херетци, фелетци и гетци т.е. те бяха филистимци!!! Бог не остави Давид сам, той му остави 600 мъже който не бяха като Ахитофел мъдри, или като Авесалом красиви и вероломни, те бяха обикновенни леко грубовати войници който скитаха с Давид още от преди 30 години и бяха спечелени от неговата обхода. За тях Давид не беше просто поредния човек който плащаше да го охраняват, да се бият за пари, те виждаха в него ГосподнияПомазаник! Давид каза на Итай да се върне, но той отказа, ами освен това той и неговите мъже взеха и жените и децата си с тях! Те бяха предани докрай! „Къде Господи да отидем? Само при теб има думи на вечен живот!” Тази седмица и аз бях в долината на мрачната сянка, сам примина потока Кедрон, плачех и бях нвел глава и гледах земята, но отвът него Бог проводи до мен едни мой приятели който приеха да вървят с мен и да ми помогнат в това трудно за мене време. Итай се споменава само тук и след това при битката с Авесалом, но това не то прави незначителен герой, напротив дава му още по-голяма слава защото е лесно да се служи в мирно и спокойно време, трудно е да си верен когато ножа не е просто до кокала ами и през него минава. Бог ми даде на мен повече от едни такъв приятел тези дни, както даде повече от един приятел на Давид в онзи ден. След това дойдеха при Давид свещенниците Садок и Авиатар, като Авиатар беше същевременно и първосвещенник, а с след тях вървяха и левитите носещи на раменете си Кивота! Уал! Кивота! Представяте ли си какво е било изкушението за Давид да вземе с себе си Кивота на Йехова! Сигурна победа! Матея 26:53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но Давид се имаше вяра, че Бог може да даде победа и без Кивота на Завета, разбра че Благодатта и Вярата превъзхождат Закона! Бог спасява както и чрез мълцина така и чрез мнозина! В духовното воюване не броя, а вярата е важна!
    5. Заключение - Давид беше човек според сърцето на Бога не защото беше безгрешен или безупречен, а защото с цялото си сърце търсеше Божията правда, милост и благодат. Въпреки всичко и всеки той се стремеше към Небето, той търсеше близкото общение с Бог и затова пренесе и Кивота в Йерусалим! Никога на поропта или оплака от нещата който му се случваха, винаги беше благодарен и на малкото и на многото. Той беше от плът и кръв, точно както и аз и всички останали…

... Заключението още не е написано докрай, който желае може да напиши неговото заключение :)

"Но ония, които търсят Господ, няма да бъдат в оскъдност за никое добро." Пс. 34

Както всъщност и Давид.

Благодаря приятелче! Определено по-важно е да търсим Божието лице и да се стремим към Него, отколкото да се взираме в грешките си.

Поздрави!

Давид: "Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя."

Алелуя! :) Хубава статия! Бъди благословен и пиши по-често и редовно! :)