source - http://propovedi.org/
Изход 32:1-35; Матей 27:15-26; Откровение 3:14-22
В Библията четем за три случая при които хората размениха Бога за нещо друго. Те пожелаха да го сменят за различни неща. Но, тази размяна сама по-себе си е нещо ужасно. Тя не само е една огромна заблуда, но и винаги завършва пагубно за тези, които я правят. Затова аз желая да ви предупредя. Да изпитаме сърцата си и да видим да не би и ние да сме започнали да разменяме или да подменяме Бог с нещо друго в този живот – било то идол, собственото ни аз, света, духа на времето или дори със задоволяването на собственото ни религиозно чувство. Проповядвайки тази проповед аз се чувствам като пророк Осия. Към него дойдоха следните Божии думи (Осия 8:1):
1 Тури тръбата на устата си!
Той се спуща като орел против дома Господен,
Защото нарушиха завета Ми
И престъпиха закона Ми.
Виждате ли, Бог призова Осия да свири тревога, да предупреди Израил за нападението на неприятеля. И неприятеля идваше, защото Израил беше разменил Бог за идолите. Те бяха престанали да вършат Божията воля и бяха нарушили заветните си взаимоотношения с Бога. Трябва да разберем, че точно това стои в центъра на духовната борба. Сатана по всякакъв начин се опитва да наруши нашите изправни взаимоотношения с Бога. Защо? Защото, Сатана знае, че докато ние сме в завет с Бога и Той е на наша страна ние сме непобедими и неуязвими. Дяволът може да ни атакува, но той не може да ни победи. Както казва ап. Павел в Римляни 8:31: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?”. Но, когато му обърнем гръб, когато Го разменим за нещо друго в този свят, тогава Бог се оттегля и от победители ние се преобръщаме в лесна плячка за дявола. Затова, нека да слушаме. Нека да внимаваме, и ако има нужда – а то определено има – нека да бъдем ревностни да се покаем (Откровение 3:22).
22 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
ЖИВИЯТ ОСВОБОДИТЕЛ СРЕЩУ МЪРТВИЯ ИДОЛ
Първият път Бог беше разменен за един златен телец. Историята за това е описана в Изход 32 гл. Тя ни пренася в Синайската пустиня, всред израилевия стан. Там, обаче, е само Аарон, защото точно по това време Моисей беше на планината Синай където Бог даваше на Израил Закона и инструкциите за направата на скинията. Бог вече беше дал на Израил Закона си. Мойсей беше приел Божиите думи, беше ги казал на людете, беше ги написал в книга и народът беше ги приел. Но, след това Мойсей се качи отново на планината, за да получи допълнителни инструкции и Бог да му даде каменните плочи върху които Той собственоръчно написа десетте заповеди – „плочите на свидетелството” – символа на завета. Така че, Мойсей беше горе, а людете бяха долу, в подножието на планината (Изход 32:1).
1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарон и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
Представяте ли си? Мойсей е на Синайската планина за да пости и да се моли – той пости и се моли четиридесет дни – и да има среща с ЯХВЕ – Израилевият Бог, същият Бог който извърши десетте язви над Египет и изведе народа си, потомците на Авраам, Исаак и Яков от дома на робството. И сега, след като раздели пред тях Червеното море и ги избави от преследвачите им – потопи Египтяните в морето, Той ги правеше народ – народ с конституция и закони, народ устроен според Божия ред – с една цел – да ги въведе в Ханаан, в Обетованата земя.
И точно в този момент, религиозното чувство на Израилтяните не беше задоволено. Те искаха да имат пред себе си образи – статуи по подобие на египетските богове. Такова е човешкото естество. Ние желаем да имаме богове, които да са подобни на нас, които да са отражение на собственото ни „Аз”, богове, които да оправдават грешните ни импулси, и богове, които да можем да манипулираме. (Докато чета тези думи се сещам за така популярното напоследък реалити шоу „Биг Брадър”. Това са боговете, които са подобни на нас – ние ги имитираме, ние ги харесваме, ние не ги харесваме – и ако не ги харесваме – гласуваме против тях, или пък, ако ги харесваме – гласуваме за тях). Но ЯХВЕ, Израилевият Бог не беше такъв. Той отказваше да бъде представен в някакъв образ. Наричаше Себе Си просто „Аз съм” – Вечносъществуващият или Самосъществуващият, Създателят на небето и на земята, Бог Всемогъщий, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Но, Израилтяните не бяха доволни. Въпреки, че бяха видели и изпитали Божията сила – бяха видели десетте язви, бяха преминали през Червеното море по сухо – въпреки това, те не бяха доволни. Те искаха нещо, което да могат да видят, нещо, което да могат да пипнат, нещо, което могат да манипулират – богове, направени от човешка ръка, които те да могат да виждат и пред чиито фигури да се покланят.
Не знам на вас, но на мен това ми прилича на поклонението пред тези икони на които хората се покланят и за които казват, че те вършели чудесата. Но, не иконите са, които вършат чудесата. Бог е, който върши чудеса – живият Бог!
ЗЛАТНИТЕ ОБЕЦИ – ЗЛАТЕН ТЕЛЕЦ
Притиснат от общественото мнение, Аарон – който в случая се показа като слаб лидер – прояви слабост, поддаде се на натиска на множеството, въпреки, че не беше съгласен с тях и удовлетвори желанието им. Той им каза: „Искате Богове? Няма проблеми! Искате кумир? Това е най-лесната работа. Донесете ми достатъчно материал от злато и ще ви го направя.”
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
Колко лесно! Колко удобно! И колко обидно за Бога, за живия Бог. Каква грозна подмяна. Истинският, живият Бог, ЯХВЕ, Израилевият Бог беше извел народа си от Египетската земя. И сега това чудо, тази невероятна демонстрация на Божията милост и сила се преписваше на едно парче злато, на един образ на теле. Те казаха: „Това са боговете ти” и забележете, не „богът ти”, но „боговете ти”. Това беше една размяна, една подмяна, една измама, една лъжа…
Израилтяните бяха доволни от новия си „бог”, но тяхната религиозност все още не беше удовлетворена – искаха да си установят собствена религия, собствен начин на поклонение. Те си издигнаха олтар пред златното теле, установиха си празник и започнаха да му принасят жертви, започнаха да му се кланят.
ХОРОТО НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. 6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
Израилтяните се радваха. Те ядяха, пиеха и танцуваха. Но тази радост, това поклонение не беше пред ЯХВЕ, а пред идолите, пред телеца, който самите те си бяха направили. Именно това е разликата между истинският Бог и идолите – идолите са направени от човеците – те са човешки измишления, а истинският Бог е създал нас, човеците. Той не може да бъде манипулиран, не може да бъде контролиран. Той е над всичко. Всички тези актове на идолопоклонство от страна на израилтяните не останаха незабелязани.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
Забележете, Бог каза за израилтяните, че те „скоро се отклониха от пътя” – бяха бързи да вършат грях. В същия момент, в който Бог пишеше първата и втората заповед на каменните плочи – „Да нямаш други богове освен Мен!” и „Не си прави кумир!”, израилтяните вече ги нарушаваха. Освен това, забележете, Той не ги нарече „моите люде”, но говорейки на Мойсей, той ги нарече „твоите люде”. Това показва какво прави греха – грехът нарушава взаимоотношенията ни с Бога. Малко по-надолу в главата четем как Мойсей квалифицира делата на людете. В ст.31 четем: 31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
Това, че людете подмениха Бог с идолите – това беше „голям грях”. Поради тази жестока обида към истинския Бог, Бог реши да ги изтреби и предложи на Мойсей да стане патриарх на нов народ. Но, Мойсей като верен водач на народа си се застъпи за него пред Бога и Бог ги пощади, Бог ги пожали. Въпреки това, обаче, виновниците за престъплението не бяха пощадени. Мойсей предизвика левийците, те препасаха мечовете си и избиха инициаторите на идолопоклонството – около три хиляди души паднаха в същия ден(ст.28). Онези, които подменят Бога, онези, които разменят Бога – те никога няма да останат ненаказани. Затова, нека Бог да ни пази.
СЛАВАТА СИ СРЕЩУ ПОДОБИЕ НА ВОЛ, КОЙТО ЯДЕ ТРЕВА
По-късно, от перспективата на изминалото време, псалмопевецът описва това престъпление на израилтяните така (Псалом 106:19-23):
19 Те направиха теле в Хорив,
И поклониха се на излеян идол; 20 Така размениха Славата си
Срещу подобие на вол, който яде трева! 21 Забравиха своя избавител Бог,
Който беше извършил велики дела в Египет, 22 Чудесни дела в Хамовата земя,
Страшни неща около Червеното море. 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби;
Само че избраният му Моисей
застана пред Него в пролома
За да отвърне гнева Му,
да не би да ги погуби.
В този случай виждаме силата на ходатайството и това, че то може да спаси живот, но днес аз бих желал да ви посоча размяната – колко глупава е тя. Колко глупаво е да разменяме Бога си за нещо друго, каквото и да е то. „Така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!”. Те размениха „Славата си” – истинският техен благодетел, истинският техен Бог, най-ценното, което имаха. И го размениха дори не и за един жив вол, а само за „подобие на вол” – вол, който няма ум, вол, който не може да върши чудеса, вол, който единственото нещо, което може да прави е „да яде трева”, (но той и трева не можеше да яде, понеже беше само образ на вол – само парче злато). Колко глупава е размяната, когато ние разменяме Бога! Срещу какво ще размените Бога? Може ли нещо да бъде съпоставено с Неговата слава? Нямало е, и няма да има. В Псалом 115 от 1-5 ст. четем за живия Бог, за идолите и за съдбата на онези, които ги правят и уповават на тях:
1 Не нам, Господи, не нам,
Но на Своето име дай слава,
Заради милостта Си и заради верността Си.
2 Защо да рекат народите:
Къде е сега техният Бог? 3 Нашият Бог е на небето;
Прави всичко що Му е угодно. 4 Техните идоли са сребро и злато,
Направа на човешките ръце. 5 Уста имат, но не говорят;
Очи имат, но не виждат; 6 Уши имат, но не чуват;
Ноздри имат, но не миришат; 7 Ръце имат, но не пипат;
Нозе имат, но не ходят;
Нито издават глас от гърлото си. 8 Подобни на тях ще станат ония,
които ги правят,
Както и всеки, който уповава на тях.
Ето това е размяната на Бог за идолите и ето до това води тя. Онези, които я правят ще станат като собствените си идоли – мъртви и безжизнени.
Коментирайки всичко това в една своя проповед, около 1500 години по-късно дякон Стефан казва (Деяния 7:37-43):
37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене", 38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: 39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се върнаха със сърцата си в Египет, 40 казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". 41 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. 42 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: -
"Доме Израилев,
на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
Четиридесет години в пустинята?
43 Напротив, носехте скинията на Молоха,
И звездата на бога Рефана,
Изображенията, които си направихте,
за да им се кланяте;
Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".
Ето това е същността на идола – той е „дело на човешки ръце”, той е „връщане на сърцата ни назад в света”. Днес ние нямаме такива образи, пред които да се кланяме. Или може би в православните и католическите църкви има икони или статуи пред които хората се кланят и които целуват, мислейки, че самата икона ще им помогне. Самата официална религия не казва това, но народът така счита. И те отиват и се кланят на самия образ, на самата икона, на самата статуя. Всяко такова поклонение е идолопоклонство. Защото, се разчита на нещо, което е направено от човек.
Но, днес също има идоли. И тук се казва каква е същността на идола – казва се, че те „се веселяха с това, което техните ръце бяха направили”. Идолът е това:
•нещо, което ти поставяш на мястото на Бога, на първото място в живота си;
•той е нещо, което определя живота ти, нещо, което определя ценностите ти, нещо, което определя характера ти;
•нещо, пред което ти се покланяш, нещо, на което ти се възхищаваш, на което отдаваш слава, нещо което харесваш, нещо което обожаваш – това е твоя идол!
Ако даден образ или картина или статуя са направени за красота или украшение – тогава няма проблеми, но ако са направени за поклонение, тогава те се превръщат в идоли. Но днес хората не се покланят толкова на образи, колкото на делата на собствените си ръце. И тази размяна е всъщност едно връщане назад. Казва се, че те „се върнаха със сърцата си в Египет”. Израилтяните обичаха египетския начин на живот, обичаха египетските богове, които оправдаваха този начин на живот. А Бог ги призоваваше да бъдат святи. И за нас всичко това има едно голямо приложение, защото за нас Египет е символ на света, на системата на този свят, която е контролирана от сатана. И дяволът ни изкушава именно в това – след като сме излезли от света – ако и външно ние пак да продължаваме да ходим на църква, ако и външно ние да продължаваме да служим на Бога – в сърцата си да се върнем назад, в света. И, ако ние го направим в сърцата си, има опасност и самите ние да се върнем и да отстъпим от Бога. Затова в Притчи 4:23 се казва: „Повече от всичко друго, което пазиш пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Но, трябва да знаем, че ако го направим – ако се върнем назад в света – последното ни състояние ще бъде по-лошо от първото. Във 2 Петрово 2:20-22 ап. Петър казва: 20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. 21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. 22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Ето, това е от което трябва да се пазим, ето това е за което трябва да се покаем – ако след като сме познали Господа и сме избегнали от светските мръсотии чрез Него, ние пак се връщаме назад в нашите сърца и отново възлюбваме стария живот, ако след като сме познали Господа, ние пак обръщаме гръб на Бога и поставяме нещо друго на Неговото място в живота си. Както казва ап. Йоан в 1 Йоаново 5:21:
21 Дечица, пазете себе си от идоли.
РАЗМЕНЕНИЯТ ИСУС
Не само ЯХВЕ, Израилевият Бог беше разменен от израилтяните. Говорим за три размени. Първата беше в Синайската пустиня. Хиляда и петстотин години по-късно, когато Исус, Бог Син, второто Лице на Троицата дойде в плът, и Той беше разменен. Той, съвършеният, невиният, святият, праведният Избавител и Спасител беше разменен срещу един престъпник, с един размирник, бунтовник, убиец и затворник на име Варава (Марко 15:7; Лука 23:25). Тази история ни пренася в Ерусалим, в преторията – резиденцията на римския прокуратор. По римско време прокураторът е бил управител на провинция, изпълняващ ролята на главнокомандващ и съдия. Прокуратор на провинцията Юдея по онова време беше Пилат Понтийски.
Тук отново имаме картина, подобна на тази в пустинята. Тълпи от народ, пред които стоят слаби водачи… Но, там е и Второто лице на Троицата – въплътения Бог Син. И те трябва изберат кой да бъде убит – Божият Син или един убиец заслужаващ смъртна присъда? Виждате ли, Пилат се опита да освободи Исус, понеже разбираше, че е невинен, предаден от завист и не заслужава смърт. Затова той постави народът пред избор, защото искаше по някакъв начин да измъкне Исус – да не бъде Той убит. И Пилат даже се опита да предопредели този избор, като противопостави на невинният Исус, праведникът когото народът приемаше за цар – на един истински престъпник. Но подучени и манипулирани от главните свещеници и старейшини, събраните там хора отново направиха погрешния избор – избраха Варава. Размениха Исус за Варава. А и понеже и Пилат като Аарон в предишния случай бе твърде мек за да постъпи правилно, той допусна този избор да бъде осъществен. В Матей 27:15-26 четем:
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. 21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. 22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. 24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте. 25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни. 26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
Това беше една голяма грешка, един огромен грях. Хората размениха Избавите и Спасител срещу един убиец. Те сложиха проклятие върху себе си. И последствията не закъсняха. През 70 г.сл. Хр. Ерусалим беше обсаден от трите легиона на Тит, който по-късно става император. Преговорите водени от Йосиф Флавий се провалят и градът, включително и храмът биват опожарени и разрушени до основи. Жертвите са стотици хиляди.
И за съжаление искам да ви кажа, че тази размяна – да изберем нещо друго пред Исус, а Той отново да бъде разпнат е възможно и днес. В Евреи се казва, че когато съгрешаваме самоволно, когато осъзнато и умишлено избираме да извършим нещо против Божията воля, която ясно ни е разкрита в Свещените Писания, ние разпъваме втори път Христос. Тогава ние правим същия избор, същата подмяна – разменяме Божия син за нещо друго.
4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух 5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
РАЗМЕНЕНИЯТ ВЪЗКРЪСНАЛ ХРИСТОС
Говорим за три размени. Първата беше в Пустинята, втората в Ерусалим, и третата е в Лаодикия. Със съжаление можем да кажем, че не само докато беше в плът, но и след възкресението и прославянето Си, Господ Исус отново беше и продължава да бъде – от някои хора – разменян. В Откровение 3:20 виждаме тъжната картина при която възкръсналият Христос стои на вратата на една църква и хлопа. Тази трета размяна ни завежда в Лаодикия, главен град на римската провинция Фригия, някъде около 90 г. сл. Хр.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Тази картина често се използва за евангелизации, но в своя контекст тя се отнася за църквата, за вярващите, за Лаодикийската църква, която някои считат за църквата на последното време. И тази картина поражда въпроса: „Ако Господ е извън църквата, ако Господ е извън вярващия, то кой е вътре?” „Ето стоя на вратата и хлопам…” Това е един ужасен факт – Той е отвън! И аз бих желал ние да изпитаме себе си и да си зададем въпроса: „Исус в нас ли е?” Нека всеки да отговори лично за себе си пред Бога. Защото, това не е лесен въпрос, и не бързайте да му отговаряте.
14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. 15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Ето затова Господ е напуснал тази църква – защото тя е станала хладка, а хладкостта е блудкава и отвратителна за Господ. Когато Исус казва тук „да беше ти студен”, Той няма в предвид, че иска църквата да бъде напълно невярваща. „Студен” и „топъл” в тези стихове са метафори, които се отнасят не за вярата, не дори за емоциите, а за делата, за това доколко църквата е полезна на своя Господ. Защото Исус каза: „Зная делата ти…”. За да разберем по-добре тези метафори, трябва да знаем, че на около 12 км на север от Лаодикия е бил Йерапол или днешния Памук Кале. Йерапол бил прочут с топлите си извори и бани. На 16 км на изток от Лаодикия пък е бил Колос – известен с хубавата си студена вода. А водата в Лаодикия е идвала по десет километров акведукт, чийто начало било на юг от Лаодикия. Водата, която се събирала там била или естествено охладена от горещи извори или пък идвала от по-студени извори, но преминавайки от началото до края на този десет километра дълъг акведукт тя се затопляла. Така че, в самата Лаодикия, при всичкото й богатство, нямало нито гореща, нито студена вода, а само хладка. Искам да ви покажа, че „студено” и „горещо” в тези стихове не се отнася за ентусиазъм или ревност, а се отнася за полезност. Студената вода е вкусна и приятна за пиене и е полезна за утоляване на жаждата. Горещата минерална вода пък е лековита и полезна за балнеолечение на артрити и различни други заболявания на тялото. Ние знаем това от опит. Някои ходят на минерални бани, други през лятото слагат водата от чешмата в хладилника, за да се изстуди. А хладката вода – тя е блудкава на вкус и не е приятна. Така че, тук става въпрос за полезност и по отношение на полезност – студената вода е също толкова полезна, колкото и горещата (макар и за различни цели), а хладката е безполезна.
15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Прочитайки отново думите на Исус в светлината на това, което знаем за водата в Лаодикия и за нейната полезност, те биха звучали така: „Зная делата ти, че си ми безполезен. Дано ми беше ти полезен по някакъв начин – дано беше ти студен или топъл – дано да ми вършеше работа! Но, понеже си безполезен – хладък – такъв от който няма полза, бих желал да се отърва от теб.” Да бъдеш християнин, означава да бъдеш полезен на Христос, да му угаждаш във всичко – така както горещата и студената вода са ни полезни и приятни за задоволяване на съответните ни нужди. Тази църква, обаче, беше полезна на себе си, но не и на Христос. Тя се харесваше, не осъзнаваше, че има проблеми. Казваше за себе си: „Аз съм богат, забогатях и нямам нужда от нищо”… Тя се чувстваше „супер”, чувстваше се горда. Но, тя служеше на себе си. Нейните хора задоволяваха собствените си нужди, но те не служеха на Бога. Тази църква не беше полезна на Христос. Тя задоволяваше религиозното си чувство. Но, изпълняваше ли тази църква Великото поръчение? Правеше ли тази църква ученици? Изпращаше ли тази църква мисионери? Дълбоко се съмнявам. Тя не беше полезна на Господ.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.
Ти казваш за себе си: „Богат съм, забогатях и няма нужда от нищо.” Тази църква е самодоволна, харесваща себе си и безразлична към истинските въпроси на вярата и ученичеството. Тя не осъзнава хладкостта си. Напротив, мисли си, че всичко е наред. Може би си има собствена сграда. Може би си е направила съвършена организация. Службите са перфектни. Хората дори идват на богослужения. Но, нещо липсва – липсва огъня, липсва ревността, липсва „тръпката” за Бога, духовните неща и истинските неща, които Исус желае да бъдат свършени. И, проблемът е, че църква и човек в такова състояние на охладняване и безполезност – те не го усещат.
Тези наши братя и сестри, може би като нас, бяха допуснали да бъдат твърде много повлияни от културата и духа на времето в което живееха. Ние не трябва да се съобразяваме с този свят! Това казва ап. Павел в Римляни 12:1-2:
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век {или: свят}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Духът на компромиси и материализъм беше се просмукал в събранието на лаодикийците и беше парализирал духовния им живот. „Богат съм, забогатях и няма нужда от нищо.” – дали това се отнасяше за материалните или за духовните неща – ние не знаем. Но, тъй като ни е трудно да схванем как би могла една християнска църква да се хвали с материалното си богатство, ние сме склонни да приемем, че Лаодикийската църква се считаше за богата духовно. Възможно е, те да считаха материалния си просперитет за духовно благословение и така да биваха заслепени за истинското си състояние.
Интересно, обаче, че Божията оценка за Лаодикийската църква е точно обратната на нейната собствена оценка. Ти казваш за себе си: „Богат съм, забогатях и няма нужда от нищо.” А знаеш ли какъв си в действиетелност? Окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол. Грехът на църквата в Лаодикия беше двоен – не само че те бяха безполезни за Господ (хладки – нито студени, нито горещи – от тях нямаше никаква полза), но те и не осъзнаваха тази своя безполезност за Господ. Мислеха си, че са богати и полезни. Исус им каза: „Не!”
•Ти си окаян – понеже небесните ангели, които се радваха при твоето покаяние, сега те окайват!
•Ти си нещастен – понеже заради земното, презря небесното!
•Ти си сиромах – понеже нямаш повече Христос вътре в себе си!
•Ти си сляп – понеже не виждаш истинското си състояние и нуждата си от истинско покаяние!
•Ти си гол – понеже си голословен и думите ти нямат покритие от твоите дела!
ДОБРИЯТ СЪВЕТ
В своята милост Бог не остави тази окаяна и болна църква в състоянието в което се намираше. В любовта си Той я предизвика да се покае и й даде един съвършен оздравителен план.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, 18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. 19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
Вижте, въпреки всичко, въпреки тежкото състояние в която се намираше тази църква, Исус я обичаше, тя беше Неговата църква. Искам да ви кажа, че и нас – Исус ни обича! Дори когато се отклоним, дори когато отпаднем, дори когато Му обърнем гръб, дори когато Го изгоним, Исус продължава да ни обича! Но, има едно кратко благовремие. И ако ние не го използваме това благовремие, тогава ще дойде един момент в който ние сами ще си определим присъдата за това да бъдем завинаги отлъчени и отдалечени от Него. Но, затова Той ни казва: „Бъди ревностен да се покаеш!”. И затова той ни изобличава. Това са думи на Святия Дух, това са думи на Божието Слово, това са думи на Христос към всеки един от нас нас. И Той желае ние да изправим нашите взаимоотношения с Него и да бъдем в добри отношения с нашия Бог. Да бъдем полезни, да вършим волята Му. Защото Исус каза:21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Исус каза: „Зная делата ти…”. Той се интересува от делата ни, от плодовете ни.
И, как може да стане това поправяне? Мерките, които възкръсналия Господ препоръчва да бъдат предприето съответстват точно на пропуските на лаодикийците.
1.Съветвам те да купиш от Мене „злато, пречистено с огън, за да се обогатиш”. Ти казваш, че си богат и нямаш нужда от нищо, а всъщност си окаян, нещастен и беден. Затова, купи си от Мене истинското злато. Вярвам, че златото, за което става въпрос тук са ценностите, които само Христос може да ни даде. Той каза (Матей 5:3):
Матей 5:3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
2.Съветвам те да си купиш от Мене „бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота”. Ти си мислиш, че си облечен с хубави дрехи, но всъщност си гол! Както се казва в приказкана на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя”: „Царят е гол!”. Мислиш, че си облечен, а всъщност си гол. Твоите дрехи са всъщност една фантазия – фантастични дрехи, които реално не съществуват. Какъв срам! Какъв позор! Исус иска да ни каже да не оставяме дяволът да ни баламосва, да не си мислим, че всичко ни е наред. Но, да се облечем с бели дрехи – това са дела съответствени на покаянието ни, за да не бъдем голословни в хвалбите си.
3.Съветвам те да си купиш от Мене „колурий, за да помажеш очите си, за да виждаш”. В Лаодикия саприозвеждали специални мехлеми, които са били известни по целия тогавашен свят. Един от тях се е наричал „Фригийска пудра” и е помагал за подобряване на зрението. Но тези земни мехлеми не могат да помогнат на лаодикийците. Те се нуждаят от Христовия кулурий, от помазанието на Святия Дух, което ни помага да виждаме духовното си състояние такова, каквото е. Лаодикийците си мислеха, че са едни, а всъщност бяха други. Те не просто се заблуждаваха относно истината, те бяха слепи – не виждаха нищо. Нека помазанието на Святия Дух да ни даде да виждаме винаги нашето истинско състояние. Да не бъдем заслепени за това, от което се нуждаем и да действаме, така че да си го набявяме.
Тези три неща – истинските Христови ценности, делата съответствени на покаяние и помазанието на Святия Дух щяха да възстановят ценността на лаодикийците – тяхната полезност на Господ – да бъдат те студени или горещи, но не и да бъдат хладки.
Докато слушаш за тези три размени – тази в Пустинята, тази в Ерусалим и тази в Лаодикия, може би ти вътрешно се възмущаваш и си казваш:
•„Как можаха тези хора да разменят Бога си срещу идолите?!
•Как можаха тези хора да разменят Божия Син срещу затворник и убиец?!

•Как можаха тези хора да разменят Святия Дух срещу духа на времето?!
Но, помисли, не правиш ли и ти същото в собствения си живот? Не правим ли и ние същото като църква? Доколко сме полезни – не само на себе си, но на Господ? Нека да изпитаме себе си и Бог да ни говори в сърцата ни. За да се покаем и отново да имаме тази блажена вечеря,това блаженото общение с нашия Господ при което Той ще вечеря с нас и ние със Него!

това твоя проповед ли е?

Не, мисля че още в самото начало пишеше, че е взета от http://propovedi.org/ :)

Благодаря, но пише автор cyrix и се заблудих.

Има значение, че ни накара да се замислим, ...да не сме хладни! Амин!